О, нима мислиш, че в това няма нищо ново? Повярвай ми, грешиш. Знаеш, че са цветни... знаеш, че имат собствен характер... знаеш, че всеки е красив по свой начин...

Aла чувал ли си, че те самите крачат по земята? Сигурен съм, срещал си сприхавата Марта. Колко мартенички окичи тая година, за да я умилостивиш? А посрещна ли любимите й щъркели, свили гнезда по стълбове и комини? Двамата й братя сечковци – Малък и Голям – също познаваш, студът им ти хапе страните още от дете, ама идва ли ти на ум откъде са им имената?

Знаеш ли, че Януари пристига на вихрения си жребец и носи студ само по неволя? Знаеш ли, че Февруари обича да похапва вкусни зимни гозби? Виждал си майските цветя, но знаеш ли, че с вълшебния си божур ги твори самият Май, най-красивият сред месеците?

Познаваш месеците като чудновати мигове от годишните времена, но не и като хора със свой собствен лик, със свой собствен говор и привички. А тъкмо заради тях ще се засмееш, ще се удивиш, пък и не една поука ще те вдъхнови да бъдеш по-добър човек.