Много време е минало, откакто религията е изговорила последните си смислени, благородни или вдъхновяващи слова. Оттогава тя в най-добрия случай е мутирала до достоен за възхищение, но мъгляв хуманизъм, като в случая на Дитрих Бонхьофер – смелия лютерански пастор, обесен от нацистите, задето отказал да им сътрудничи.\r\nНяма да имаме повече пророци и мъдреци от калибъра на древността и поради това молитвите на днешния ден са само ехтящи повторения на вчерашния – понякога усилени до степента на писък, за да запълнят зеещата празнота.\r\n\r\nСпорът за вярата е основата и изворът на всички спорове, защото той е началото – но не и краят – на всяка дискусия за философия, наука, история и естество на човека. Той е също началото – но положително не краят – на всеки диспут за добрия живот и праведния град. Именно защото сме зле еволюирали, религиозната вяра е неизкоренима. Тя никога няма да отмре – поне докато ние не преодолеем страха си от смъртта, от тъмното, от неизвестното и един от друг.