У широко скроени хора с богата култура често се открива мераклийско отношение към храната и готвенето. При Петър Стоянович има нещо дори отвъд това – храната и готварството са му стихия и начин да изразява възгледи, пък и да общува. Когато авторът на готварска книга е историк и човек с особено шегобийство, получава се ей такава книга с настроение, със закачливи лични истории и весели коментари, хрумнали му покрай рецептите. И самите манджи, и сочните житейски гарнитури към тях разказват за времето, за духа на хората, за страната. Храната има тази способност – да свързва, да рисува картини, да насища и душата и дори да създава литература – особено ако попадне на умели ръце и голямо сърце.