Главната героиня в новия за българските читатели роман разбунва страстите и привлича най-влиятелните мъже в провинциален испански град. Рядката й красота привлича погледите и на недоброжелателите, а в църквата я заклеймяват, защото е незаконородена. Но благодарение на ума си и открития си характер Хуанита има шанс да спечели всички, докато за сърцето й се борят местният господар дон Андрес Рубио и дясната му ръка дон Пако…

Хуан Валера (1824 – 1905) е роден в аристократично семейство. Учи философия и право в университета на Гранада. 23-годишен, той се отдава на дипломатическа кариера, което го отвежда на различни места в Европа и Америка. От градове като Дрезден, Санкт Петербург, Лисабон, Рио де Жанейро, Неапол, Вашингтон, Париж, Брюксел и Виена Хуан Валера изпраща разнообразни писма, които са толкова добре написани и забавни, че са публикувани без негово знание. Като посланик във Вашингтон той има афера с дъщерята на държавния секретар, която се самоубива. Епикуреец в живота, в творчеството си Валера е радетел за чистота на изкуството, което да създава един по-красив и извисен свят. Уважаван е заради изящния си стил, забавния начин на повествуване и психологически верните герои (особено силни са женските му персонажи).

В романа му „Пепита Хименес” някои съвременни изследователи виждат в тях първообраз на „Птиците умират сами”. Общото и в двата романа е, че млада дама се влюбва в мъж, обрекъл се на църквата. За Испания това е наистина скандална и провокативна тема. Но финалът е изненадващ и доста по-различен от този, с който колегите по перо на Валера – френските реалисти, биха завършилисъщите сюжети...

Българският писател Димитър Димов споменава прочутата героиня на Хуан Валера, в романа си „Осъдени души”. Отец Оливарес прави аналогия на Фани Хорн с Пепита Хименес.