Думи, които отекват в свят, приел за даденост разделението на Берлин, на Германия, на планетата. И които сякаш задействат лавината – след броени години нищо вече не е същото. Стената е паднала, държавите от Източна Европа провеждат свободни избори, СССР изчезва и оставя празнина, която историята ще побърза да запълни, но това предстои в бъдещето.

Думите звучат като ключова реплика от филм – и не е случайно, че ги произнася точно един бивш актьор от второразредни филми, оказал се президент от първокласна величина.

Светът на 80-те години е сцената, на която играе не само Роналд Рейгън – там са и Михаил Горбачов, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Франсоа Митеран, Лех Валенса, Вацлав Хавел. Но сред всички тях точно 40-ият американски президент задава тона, който ще освободи вятъра на промяната.

Джейкъб Уайсбърг рисува задълбочен, но не и изцяло хвалебствен портрет на Роналд Рейгън. Двата му мандата обхващат и години на икономическа криза, и на подем, даващ му възможност да преследва външнополитическите си цели, свързани с надпревара във въоръжаването, но и с опит за пълно премахване на ядрената заплаха.