Цвета трябва да приеме съдбата си, че баща ѝ я е дал за жена на Лозан Сайбията. Но тя не иска да се омъжва за него, защото вече сърцето ѝ е дадено на друг – Стоян. Майка ѝ иска да я избави от нерадостния живот, който я чака, затова ѝ дава мускал с отрова. Цвета е изправена пред избора дали да отрови мъжа си в първата брачна нощ, както майка ѝ е заръчала, или самата тя да изпие смъртоносната течност и да се избави от орисията да бъде Сайбиева невеста.

Книгата разказва за невъзможната любов, която придава смисъла на всичко. Любовният триъгълник, в който се преплитат световете на Лозан, Цвета и Стоян, ни прави съпричастни към три съдби, предопределени само и единствено от стремежа да привлекат на своя страна именно ЛЮБОВТА, в чието име допускаме грешки и извършваме непростими престъпления. Защото любовта не пита. Защото тя наистина остава едничкото оцеляло дърво в запустелите градини на душите ни, пред което изпитваме заслужена възхита.