...В живота ни задължително трябва да има една такава любов – с дъга и без бъдеще, за да се научим да създаваме нашето „сега“ като единственото съществуващо време. Вярвам, майко Христина – любовта е единствената сила, която може да ни покаже, че Вселената има само сегашно време. Но в онази нощ аз сънувах бъдещето, без да го проумявам. Небето ме утешаваше предварително, че любовта ще се появява в живота ми с различни имена и лица, стига да я нося в сърцето си. Вече знам, че трябва да имаш любов в себе си, за да я извикаш пред себе си. Любовта е навсякъде, но за да те доближи и да те прегърне, е нужно да разпознае себе си в теб, да надуши любовта в сърцето ти, да я усети. Минаха много и тежки години, преди да се разлисти това познание като книга пред мен и да прочета в края ѝ, че всъщност край няма. Нито любовта има край, нито животът. Има само мигове, в които те са.