Книгата може да се чете едновременно и като продължение на бестселъра „Мастиленият лабиринт“, и като съвършено нова история. Но тя е уникална и с това, че засяга теми, които досега не са поставяни в българската литература. Някои от тях са откритието от Лепенски вир, огледалните образи на Данте и Орфей, тайната на Десетия знак, който малцина са способни да съзрат, закономерностите на Десет хилядите земни вдишвания, философията на обърнатите полюси на значенията, както и защо ангелите са съществата, присъстващи във всички епохи, религии и светове.\r\nПрез 2012 г. „Нешънъл Джиографик“ прави филм по предисторията на „Антихтонът на Данте“ – „Мастиленият лабиринт“, озаглавен „Орфеевият Амулет“.\r\n* * *\r\nРядко продължението е толкова добро, колкото и началото на една история. Героите са познати, динамиката е голяма, философията, науката и религията следват своята вечна борба. Но когато до край и без предразсъдъци се потопите в неземния свят на Антихтон, ще усетите, че новината тук е Любовта! Людмила наистина е написала нещо ново по тази хилядолетна тема в човешкото изкуство.\r\nСтилиян Иванов\r\n„Антихтонът на Данте“ може да се чете и като трилър, но и като притча. Вглеждането в невидимото е предизвикателство, но и изпит. Струва си да разбереш каква оценка ще получиш след затварянето на последната страница на този изключителен роман.\r\nПепа Йорданова\r\n„Антихтонът на Данте“ е атрактивен и поучителен роман. Той ни кара да се вгледаме в себе си, да бъдем толерантни към Другия, Различния, Невидимия, Непознатия, събужда в нас не само вкуса към Голямото приключение, но и към Великото познание, което се достига със страдания и лишения, но и задължително е сгряно от пламъка на любовта. Смятам, че това е най-амбициозният и съкровен опус в творчеството на Людмила Филипова, нейният Голям изстрадан личен проект.