Фарът на Шабла е най-старият по българското черно-морско крайбрежие и с най-високата кула, издигаща се на 32 метра над околния терен. Това е фарът с най-богата история и най-оригинална архитрктура в България.

Официално той е започнал да работи на 15. (27.) 07. 1857 го-дина. Основата му е квадрат с ширина 8, 80 метра, ви-сочина 10 метра и с дебелина на стените 1, 50 метра. В сечението на пиластрите, поддържащи свода, дебелината на стената достига 3 метра. Централният купол се крепи на четири по-малки купола. Височината му е 7, 80 метра от пода на основата до най-високата му част. Той поддържа осемстенна кула с височина 17 метра. Върху нея се намира фенерното отделение с оптиката.  Интерес представлява гръмоотводът – най-високата точка на фара. Той е оформенкато полумесец със звезда, чийто горен лъч е удължен и позлатен.

На западната стена е вграден монограм на султан Абдул Меджид, който е управлявал империята (Османската) от 1839 до 1861 год. Превода от оригиналния текст гласи: „Високопоставеният  на пътя на Мохамед Абдул Меджид“.

Реконструкцията на Фара на Шабла е направена от френската компания „Compagnie des Phares de l\'Empire Ottomane“.  

През 1901 г. фаровата кула е засегната от земетресението със сила 7, 2 по Рихтер, разтърсило северното ни Черноморие на 31 март. След това кулата отново е приведена  в действие, след като е укрепена със специална стоманена конструкция.

Географските координати на фар Шабла са 43о 32\' северна ширина и 28о 36\' източна дъжлина, светлината се издига на 36 метра над морското равнище.