Книгата съдържа разработки, свързани с философията на езика. Авторът в първата студия разглежда българския книжовен език във връзка с пражката теория за книжовните езици. Тази чешка теория е едно от най-високите постижения на славистиката, а акад. Михаил Виденов я познава из основи, той е доктор по философия на Карловия университет и е бил преподавател в това най-авторитетно висше училище в Прага, участвал е в прочутия семинар на проф. Алоис Йедличка.

През призмата на тази световнопризната теория езиковедът разработва такива проблеми като езиковата ситуация, диференциацията на българския национален език, нормата и кодификацията, за да се спре и на езиковата култура и езиковото възпитание. Във втората студия „Към динамиката на българския книжовен език днес“ разглежда модната сред интелигенцията битка за чистотата на книжовния ни език, сиреч борбата срещу чуждите думи, наричана пуризъм. 

От изследването става ясно, че заемането на чужди думи е следствие на две причини: 1) от липса на дума с подходящо значение в езика ни, и 2) от снобизъм, т.е. от стремеж да се покаже висока ученост и начетеност. „В моите разсъждения, пише авторът, е показан пътят за борба със снобизма: това най- успешно се преодолява чрез подлагане на присмех, чрез бичуване на парвенющината по образ и подобие на нашите възрожденски писатели (да си припомним например “Криворазбраната цивилизация“ на Д. Войников).“ Любопитна е и втората част на студията, в която са показани десетки случаи на чужди заемки, срещу които темпераментно, но неуспешно е воювал през 30-те години на ХХ век изтъкнатият наш езиковед акад. Стефан Младенов. Днес се оказва, че много от критикуваните заемки не будят отрицателни реакции и вече сме свикнали с употребата. Третата студия е посветена на българската паралингвистика, нещо към което родното езикознание не е обръщало внимание. Акад. Михаил Виденов изследва един пренебрегван в науката феномен – езикът на жестовете, мимиките и телесложението, това, което се нарича параезик на говорещия българин.

Книгата е предназначена както за езиковеди, за всички, които професионално са свързани с българския език – учители, журналисти, издатели, редактори, така и за всички, които се интересуват от езиковата ситуация и закономерностите на книжовния език.