През 1896 г, "Изповедта на една девойка" е само една литературна измислица на младия Марсел Пруст. Но единайсет години по-късно, по любопитно стечение на обстоятелствата, едно известие от криминалната хроника се препокрива с фикцията, като далеч я надминава по страховитост. От статия във Фигаро от 25 януари 1907 г., озаглавена "Драма на безумието", смаяният Пруст узнава, че младеж от Висшето общество е убил своята майка и заради престъплението си се е наранил ужасно, преди да се самоубие, научавайки за съществуването на писма, разменени между Пруст и убиеца, директорът на Фигаро възлага на писателя да напише хроника на трагедията. На 1 февруари 1907 г, читателите на Фигаро откриват на първа страница, на четири колони и половина, потресаваща хроника. Пруст, който изобщо не си дава труда да пощади чувствителните души, е озаглавил статията си "Синовни чувства на един майцеубиец", Последните редове от тази статия биват цензурирани поради "недостатъчно осъдително отношение"... В тях Пруст дръзко припомня, че паметта на Орест и Едип, след като посегателството е било отместено, а изкуплението - доведено докрай, е била почитана коленопреклонно.