Наводнения да не заливат плодовете на нашия труд, слънцето да не изпепелява земята, която ни храни. Книгата разказва как един от движещите фактори на съвременната икономика – инвестициите – може да спре глобалното затопляне. Тя помага да разберем защо за разлика от възможностите на бизнеса, на фондовите борси и на регулаторите да се справят с една финансова криза, колкото и да е разрушителна, нарушаването на природния баланс от нашите решения и последващи дейности не може да върне обезлесените земи, опустинените плодородни пространства. Ето защо инвеститорите чрез правилни инвестиционни решения, „бракосъчетаващи високите икономически цели с целите за защита на земята“, могат да трансформират днешната високовъглеродна икономика в нисковъглеродна. Книгата е за представителите на инвестиционната общност, за тези, които вземат решения за следващите десетилетия. Централната тема е до каква степен и как участниците в системата на съвременното корпоративно управление могат да участват в борбата за 2 °C. Светът се нуждае и от „дву­­­езични членове на корпоративни ръководства, разбиращи от икономика, но и от действия за опазване на околната среда“. 

Книгата е част и от пътешествието за постигане на Глобалните цели за развитие 2030 и по какъв начин българският бизнес ги изпълнява. И какво означава „We are still in“, или „Оставаме“ – не припевът от култовия български филм, а девизът на американския бизнес, на американските градове и на академична Америка да подкрепи Парижкото споразумение за климата при отказа на президента на САЩ да подпише споразумението. 

Това е една книга с „дописване“ – заключението завършва с обръщение към корпоративните ръководства – лидерите на бизнеса в България, да развиват корпоративното управление в съответствие с целите на устойчивото развитие.