„Беше прекрасен прохладен следобед…“ Така Аби Уитшенк започва всеки път разказа си за онзи юлски ден през 1959 година, в който се е влюбила в съпруга си Ред. Но макар Уитшенкови да са убедени, че не са като другите, поне в това отношение те са едно съвсем обикновено семейство и историите, които си разказват, разкриват само част от цялата истина. През годините между Аби, Ред и четирите им пораснали деца са се натрупали не само мигове на нежност, смях и веселие, а и ревност, разочарование и внимателно пазени тайни. В този роман, написан с ведро чувство за хумор и човешка топлина, пред нас се изправят четири поколения на една фамилия – от родителите на Ред, пристигнали в Балтимор в годините на Голямата депресия, до внуците, прекрачили прага на двайсет и първи век, – чийто живот се върти около голямата, уютна къща, която винаги е била техният пристан и с която сега трябва да се разделят.