Макар авторът често да ни отвежда в София, Париж или Лондон, художествените пространства на тази книга са Странджа и Странджанския край - началото на пътя на белетриста, създал едни от най-значимите повести и романи в съвременната българска литература като "Небето на Велека", "Реката", "Зелената трева на пустинята", "Животът - тази кратка илюзия" и др.
Повествованието се фокусира върху житейската равносметка на главният герой професор Димов. Размишлявайки върху преживяното и желаейки да осмисли и разбере превратностите на живота, той постоянно се връща назад в миналото - към изворите, към корена, към началото, към десетилетията на съзидание и годините на разруха, към примерите на предходниците, създали критерии за гражданско и нравствено поведение.