Фридрих Вилхелм Ницше е роден през 1844 г. в Прусия. Завършва теология и класическа филология, но истинското си призвание открива във философията, по-точно – в рушенето чрез философията на всичко, което според неговите разбирания е морално остаряло, закостеняло и спъващо свободата на духа. Пише критически трудове, посветени на религията, морала, съвременната култура, философия и наука. Има отличаващ се стил, за който са характерни метафорите, иронията и афористичният изказ. Ницше оказва голямо влияние за развитието на философията, но идеите му са твърде крайни за тогавашното консервативно мислене, затова приживе не среща разбиране сред колегите си и сред широките читателски маси. След смъртта му пък много от тезите му са изопачени, за да обслужват политически интереси. Така се ражда митът за Ницше – еднакво охулван и обожаван, еднакво неразбран и от критиците, и от привържениците си.\r\n\r\nТеорията му за Свръхчовека например се възприема като идеология на нацизма и се твърди, че именно тя вдъхновява Хитлер. Всъщност в трудовете на философа, посветени на идеята за Свръхчовека, никъде няма заявено схващане за превъзходство на една нация, раса или класа над друга. В тях се говори само за победа на съзидателното начало у човека над разрушителния нагон, за утвърждаване на творчеството за сметка на животинските инстинкти. \r\n\r\n„Тъй рече Заратустра“ се превръща в едно от най-популярните произведения на Ницше. В него той разказва за странстващ философ на име Заратустра, който заявява, че човекът e междинен етап в превръщането на животното (човекоподобните) в Свръхчовек по пътя на нравственото самоусъвършенстване и преодоляването на себе си.\r\n\r\nФундаментален елемент във философските разсъждения на Ницше е „волята за власт“ – онази сила, която дава основата за разбирането на човешкото поведение.