Един от най-изтъкнатите български живописци. Творчеството му се определя като авангардно и отворено за модерните течения на XX век. Не борави с „поетични рими“; живописта му е пластична, но прозаично сурова. Той е белетрист, достатъчно ерудиран, за да се поддаде на изкушението да бъде „префинен“. Достатъчно експресивен, за да се поддаде на сантименталности. В неговите натюрморти личи как той монументализира дори един букет цветя, за да ни внуши как самата природа го е изградила клетка по клетка, етаж по етаж – в своеобразната архитектоника на сграда.

Обвиняван във „формализъм“ и „реакционност“, той е отстранен в продължение на 10 години от преподавателската си дейност като професор в Националната художествена академия.

Редица критици сближават изкуството на Кирил Цонев с това на синкретиците, конструктивистите, неокласиците, неореалистите, експресионистите – откриваме черти от всички тях, обединени в неговия непреходен творчески свят.