Невъзможна и незаобиколима - любовта е просто себе си. И колкото повече се опитваме да я подменяме, да я вписваме в чужд опит и формули, толкова повече страним от нея. А тя е онова \"всичко\", което единствено може да ни спаси. Животът с отворени очи е труден, но стигнеш ли до него, е късно за лъжи, късно за самозаблуди, късно за фалшиви монети. Така, уязвима и истинска, героинята на Мина Мау продължава своя път от \"Една четвърт\". По замисъл \"След цветята\" е роман продължение, но както често се случва в творческите пътешествия, сякаш неочаквано за самата си авторка той отваря един нов свят - свят на съзидание след травматичната предистория. - Елка Димитрова\r\n\r\nНяколко думи за автора:\r\nМина Мау преживява два престоя в психиатрия, съпровождани от страхове, псевдохалюцинации и фалшиви спомени. От продължителния прием на лекарства напълнява и губи част от младежкия си чар, който обаче – както по-късно осъзнава – ѝ е носел и много празнота и лутане. Новата Мина – такава, каквато я познаваме от романа „Една четвърт“, страда, ликува, обича и се бори. Тя е мрачна и светла. Като всеки човек. А в романа, който сега държите в ръце, открива и най-ценния лек срещу лудостта – споделянето, светлината и близостта. Любовта. Нейната чувствителност намира израз в любовното приключение, донесло в живота ѝ смисъл. И чистота.\r\n