В този все по-противоречив свят, свят на материален разкош, морално разтление, мрак и духовна нищета, красотата и добротата са острови на просветлението, избуяли сред океан от невежество, зло и тъма.

Именно поезията е първопричината за появата и съществуването на тези острови, където човек може да се оттегли за час или два от всекидневната баналност и да потъне в блаженството на забравата. Или просто да попадне в един по-добър свят, където властват Добротата и Хармонията.Стихосбирката „Зазоряване” на Петранка Новосад е успешен и ползотворен опит в посока на измъкване от оковите на Мрака и намиране на път към Просветлението, към Зазоряването. В света на Новосад красотата спасява света, тя „остава” както пише поетесата в едноименната си творба.