Със своята монография едно от водещите имена в съвременната гръцка антропология – Анастасия Каракасиду доказва, че науката и нейните факти стоят над политиката и нейните интереси. Това изследване върху деликатните национални проблеми в Егейска Македония през ХХ век предизвиква международно напрежение преди десет години. Под натиска на гръцкото Външно министерство над Форин офис, книгата е спряна в Оксфорд Юнивърсити Прес, което предизвиква бурни протести и в крайна сметка, монографията е издадена в Чикаго Юнивърсити Прес (1997 г.). Междувременно авторката е подложена на заплахи за живота си и системен тормоз от страна на някои крайни гръцки националисти.
Тя не се стеснява от употребата на термина "българи" и "българско", като се опира добросъвестно на изключително разнообразен документален и етнографски материал, събиран в продължение на години, демонстрирайки сложните процеси, които преживява коренното население на Егейска Македония в годините на укрепване на гръцкия национален характер на тази област.
След огромният международен успех на книгата, след десет години закъснение българският читател има възможност да вникне в цялата сложност на проблемите, довели до значителни промени и човешки трагедии, общи за всички балкански народи.
Анастасия Каракасиду е социален антрополог, професор по антропология в Уелсли Колидж (САЩ). Тя получава докторската си степен в Колумбийския университет през 1992 г. Специализира в темите: национализъм и идентичност; религия и идеология, "джендър" и социална стратификация; наратив и история; теория на антропологията. Нейната основна публикация е "Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870–1990" Чикаго Юнивърсити прес (1997), а също и множество статии за идеологията на национализма в Гърция и на Балканите.