Първият човек, който е интервюирал, по време на фестивала „Любовта е лудост“ е Добромир Манев. Веднага след това улавя доброто стечение на обстоятелството, че в морската столица за филмовото събитие е дошла цяла плеяда от звезди и всичко започва. Един от героите в сборника вече е преминал отвъд – режисьорът на „Тютюн“ Никола Корабов. Последното интервю, което дава Лена Левчева, преди да се оттегли в почивка от обществени изяви, също е за Кирил.

Сред най-смелите и впечатляващи отговори, за които веднага си спомня, са тези на Асен Блатечки, за когото театърът е съпруга, а киното – любовница.

За някои събеседници е било трудно вместването само в няколко изречения по теми, за които могат надълго и широко да говорят с часове. Но Кирил Аспарухов с ловкост е овладявал разговорите според първоначалния замисъл и форма. Не им е спестявал трудния въпрос за България, на който почти всички отговарят с доза тъга, но и оптимизъм. И как иначе – нали са творци. Кой, ако не творецът, ще намери в себе си достатъчно фантазия, за да не погребе в мислите си Родината, която макар и опарцаливена, е любимата Родина?! Впечатлил го е и отговора на Жоро Степа на въпроса за Варна – за него родния град е „лунна пътека, в която е потънала житейската му котва“.

Когато достига 100-то интервю, се сеща да включи и себе си в авто-въпроси и отговори.