\"Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само една, чиито очи са сини и без моите.\"\r\n\r\nАзиз Шакир – Таш\r\n\r\n \r\n\r\n \r\n \r\n\"Би могъл да е всеки пръст от ръката: вдигнат нагоре палец (милостинята на подарения хоризонт), показалец (местообитанието на езика), безимен пръст (имен ден на метафората), среден пръст (непристойно е да не виждаш по-далече от думата), кутре (малко човече с огромна умора). Хиромантия на поетическото предсказание, в което Ангелина Александрова е толкова опитна (превежда от чужди езици и собствени гледки), че да се запиташ чия е ръката ти, докато четеш тази синеока книга.\r\n\r\nЧете се със слаби ангели.\"\r\n\r\nЙорданка Белева