Агата Кристи ще ни впусне този път в заплетения случай на собствения й живот

През последните десет години от живота си тя се радва на някои забележителни успехи:

\r\n
• заснемането на филм по книгата „Убийство в Ориент експрес“;
\r\n
• феноменалния успех на пиесата „Капан за мишки“, която дълги години не слиза от сцената;
\r\n
• продажбите на книгите ѝ по цял свят, които растат с всяка изминала година и оглавяват класациите за бестселъри в САЩ и Великобритания;
\r\n
• титлата Дейм (женският еквивалент на титлата Сър във Великобритания), с която е удостоена през 1971-ва.
\r\n

Но това е само допълнително признание за постиженията й, които в собственото й съзнание принадлежат на миналото. През 1965 година тя основателно може да напише: „...доволна съм. В живота си направих това, което исках“.

Въпреки че това е автобиография, Агата Кристи не допуска да бъде строго ограничена в усмирителната риза на хронологията. Очарованието на тази книга се дължи отчасти на обстоятелството, че писателката се оставя да бъде водена от внезапните пориви на мисълта, като прекъсва нишката на разказа с размишления върху непонятните навици на прислужниците и преимуществата на старостта или прескача напред във времето, тъй като някоя черта на характера ѝ в детството ярко ѝ напомня за внука ѝ. Обилно подправена с духовитите, проницателни и крайно интересни размишления на един необикновен ум, автобиографията на писателката се чете със същата увличаща лекота, както и детективските ѝ романи.

Агата Кристи ни кани в своя свят с непринуденост и топлота и ни повежда на едно вълнуващо пътешествие през годините, част от което са щастливото й детство във Викторианска Англия, работата й като доброволка по време на двете световни войни, двата й брака и раждането на дъщеря й Розалинд и, естествено, нейната феноменална кариера. Но тя не се чувства длъжна да включи абсолютно всичко в автобиографията си.

Пропуска да опише определени събития, които може да се струват важни на някои – като например прословутото си изчезване (макар че по този въпрос на различни места в текста се срещат препратки към предишен пристъп на амнезия, които хвърлят светлина върху действителния ход на събитията). Колкото до всичко останало, тя отбелязва: „Струва ми се, че помня само това, което съм искала да запомня“. И въпреки че описва раздялата с първия си съпруг с трогателно достойнство, тя предпочита да си спомня забавните и щастливи моменти от живота си с него.

Почти 50 години след смъртта й Агата Кристи продължава да е неизбледняваща литературна икона! Тя е най-издаваният автор за всички времена, надминат по продажби единствено от Библията и произведенията на Шекспир. Книгите й са издадени в тираж над 4 милиарда копия и са преведени на повече от 100 езика. И въпреки това, с присъщата й срамежливост и неувереност, тя никога не е убедена в това, че е истински писател: „Понякога чувствам, че се преструвам на нещо, което не съм, защото дори и днес все още не се чувствам напълно като истински писател. Все още изпитвам онова съмнение, че май по-скоро само се правя на писател“.

Поклонниците на Агата Кристи вероятно ще бъдат любопитни да научат, че великата писателка е била добра пианистка и че е мечтала да стане оперна певица, че е опознала различните отрови от работата си в аптека, че е била страстна любителка на сърфинга и морето... И, както самата тя признава: „Двете неща, които са ме развълнували най-много в живота ми, са моят сив, чипонос „Морис Каули“ – гордостта, че притежавам собствена кола, и вечерята със самата кралица в Бъкингамския дворец“.

Тази книга е невероятна среща с една изключителна, неповторима личност. Пътят на Агата Кристи е изпълнен с радости и скърби, с премеждия и триумфи, но винаги – с оптимизъм и жажда за живот! Малцина биха могли да извлекат по-наситено и пъстро удоволствие от съществуването! И това превръща тази книга в химн на радостта от живота. Тя ще ви зарази със своя оптимизъм, ще ви помогне да преосмислите собствените си тревоги и неволи и ще ви вдъхне кураж и нова страст към живота! „Обичам живота. Имаше моменти, в които се чувствах дълбоко отчаяна, нещастна, съкрушена от скръб, но въпреки това все още съм убедена, че да бъдеш жив, е нещо велико“, казва писателката.

Когато прочетете нейната автобиография, Агата Кристи вече няма да бъде само един от любимите ви писатели. Тя ще се превърне в една от любимите ви личности.