„Александрийски квартет” на най-големия стилист на британската литература, Лорънс Дърел, е тетралогия за мистерията на човешката душа, за любовта и страстта, за спомените и познанието, постижимо от хората. Всеки роман от тази необикновена и екзотична поредица разказва историята на любовта и човешките взаимоотношения от различна гледна точка и набляга на един от четиримата главни герои – Жюстин,  Балтазар,  Маунтолив, Клия. Самият древен и мистичен град, Александрия, е петият главен герой. В него малко преди Втората световна война се събират героите на четирите романа... 

Първият от четирите романа в квартета, „Жюстин” е опитът на разказвача да разбере любовната си връзка с красивата и загадъчна Жюстин. Да бъдеш обладан от любовта, да изградиш архитектурата на желанието...

Колко лекомислено е да си представиш влюбването като сходство на умовете, на мислите; едновременното възпламеняване на две души, израснали поотделно и автономно. Усещането прилича на безшумна експлозия във всяка една от тях. Влюбеният е с грешното впечатление, че общува с обекта на своето желание. Обичаният обект е просто човек, участвал нарцистично в същото изживяване – съвпадение на мига. Стремежът да бъдеш близо до обичания обект се дължи на любопитството двете изживявания да бъдат сравнени, подобно на отражения в различни огледала.

„Александрийски квартет” преоткрива модерния роман. Тук са събрани всички човешки истории, всичко ви очаква, за да ви възпламени, всички са прекалено важни, никой и нищо не може да бъде пренебрегнато. 

Лорънс Дърел (1912–1990) е един от най-обичаните и уважавани британски автори, въпреки че той се определя по-скоро като космополит. Животът и творчеството му бележат целия ХХ век. Тетралогията „Александрийски квартет” е най-забележителното му произведение, за което мнозина смятат, че Дърел заслужава да спечели Нобелова литература.