Ибн Сина, известен с латинизираната форма на името си Авицена, е вероятно най-значимият арабски философ, учен и енциклопедист и един от най-великите мислители в средновековния свят. Работи по обширни по обем теми – от човешкото тяло и законите за движение на небесните светила до принципите на възприятието, понятието за душа, математически парадокси, естетически проблеми, особеностите на езика и какво ли още не.

Заради уникалната амалгама от тезите на аристотелианството и на ислямската теология във философските му разбирания учените го определят като основоположник на авиценизма – отделна логико-философска система, повлияла върху цяла плеяда европейски мислители като Албърт Магнус, Гийом Овернски и Тома Аквински. Творчеството му оставя траен отпечатък в развитието на хуманитарната мисъл и е извор на вдъхновение за поколения интелектуалци чак до предвестниците на модерната философия като Рене Декарт и Джон Лок.