Като проследява и анализира дидактични четива от периодиката и читанките, творби на българската класика за деца, както и известни произведения на чужди писатели от последния век и половина, авторът събира в литературоведски фокус психология, педагогика, културология и социология, за да покаже как е отразявана и какво развитие на употребите си е претърпяла темата за смъртта през годините. Илюстриран с достатъчно примери, текстът разкрива, че от обслужване на назидателни педагогически модели, през манипулативно налагане на морални ценности и пропаганда на политическа идеология детската литература постепенно стига до изцяло художествени послания, които помагат на малките да реагират адекватно на познанието, че се умира, а на възрастните да проникнат в особените детски отношения със смъртта. 
Книгата е написана на достъпен език и освен за специалисти – студенти, филолози, преподаватели, е подходяща и за родители, които да искат да разберат по-добре своите деца. На всички тях изследването препоръчва детската литература като надежден съучастник в трудното общуване между поколенията по деликатни теми. 

„Балада за Нангияла” естествено се вписва в засиления интерес в световен мащаб през последните няколко десетилетия към тези по-табуизирани зони и проблеми, т.е. тя е в крак с духа на времето, което настойчиво се обръща към тези неща с една нова педагогическа и познавателна насоченост... Пред нас е едно изключително ценно изследване, което в своята интердисциплинарност, научна дълбочина и издържаност, в социалния ефект, който носи като потенциал, ще обогати безусловно не само нашето „детско” литературазнание, но и българската филологическа наука като цяло. 
Проф. д-р Петър Стефанов