\"Един ден, преди много години, на софийската гара от влака слиза човек. Той е посрещнат от голямо множество, което го приветства с букети и възгласи. Върху главата на човека стои бомбе, тип \"Борсалино\". То започва да разсъждава, че посрещачите са се събрали тук именно за него. Но едва ли горкото бомбе е предполагало, че ще пропътува немалки разстояния из българската земя и ще премине през какви ли не превратности, за да маркира със своето съществуване няколко периода и преходи в нашата история.\"
Из книгата

Това е \"Бомбето\" на Йордан Радичков.

Един изключителен текст, в който авторът проследява историческите промени в България през очите на едно бомбе. То ще бъде носено от най-различни благородни и неблагородни глави, ще се срещне с много други шапки и ще разсъждава какво е било мястото на бомбето върху главата на човека и какви промени са настъпили с подмяната му от каскета.

За първи път \"Бомбето\" излиза в самостоятелно издание, което сякаш винаги е заслужавало. За нас остава въпросът как един толкова критически към историческите реалности преди 1989 година текст е успял да премине през бариерите на цензурата. Ами как? Вятър е подхванал бомбето и то е прелетяло над умните и неумните глави, за да стигне до нас непокътнато със своята невероятна история!