В нея има съперничество, съдебни дела, скандали, много секс, наркотици, насилие, безразсъдство и най-вече свобода. Кей Кей Даунинг е откровен и обективен – признава своите грешки, но и не спестява нищо нито на другите музиканти от бандата, нито на конкурентите от други групи като Iron Maiden. В своите мемоари китаристът описва самото зараждане на специфичното хеви метъл звучене, на хеви метъл стила на обличане, на самата метъл „идеология“ – огромната сила и свобода, които твърдата музика дава на феновете си.

Кей Кей не избягва да говори за скандалите, помрачили кариерата на групата – вкарването на Дейв Холанд в затвора, съдебното дело за смъртта на двама самоубили се тийнейджъри, напускането на музиканти, взаимните нападки, раздорите и събиранията в бандата.

В центъра на тези мемоари обаче е не друго, а самата музика на Judas Priest – мощна, смела, мачкаща клишета и предразсъдъци, променяща светогледи и най-вече – заразяваща със свобода.