В тези разкази Здравка Евтимова търси хубавите страни на лошото, а понякога и обратното. Не ни ги натрапва, оставя ни сами да преценим кое какво е. Нейните герои са външно обикновени, случва се дори да са груби и непохватни. Тяхната уникалност се крие отвъд физическия им облик, разкрива се чрез вътрешния им Аз, проявява се предимно в общуването им със себе си, в неизречения, мисловен диалог с (не)любимия човек.

Авторката познава \"на живо\" тия хора и се разпознава в редица от тях. Вървейки по стъпките на объркания им живот, тя следва парадоксалното им мислене, но до самия край на историята държи в тайна непредвидимите им реакции. Здравка Евтимова ни убеждава, че няма нищо по-нестандартно от един наглед уж стандартен човек.Тук са събрани травмите и катастрофите от ежедневието, любовите и разлюбванията, изневерите, разделите, опрощаванията и отмъщенията...

И разбира се, тревогата за децата - отчаяно оптимистичните и смели малки мъдреци, обичани и повечето пъти неразбирани от възрастните. Ала хубавото на лошото е, че за разликаа от големите, децата умеят взаимно да се ценят и разбират, великодушни са и оправдават греховете на майките и бащите си.