- Извинете, но какво е Великден?
Учителката подкани останалите да й обясним.
- То е един купон за малкото момче, който него се нарича себе си него Исус и... о, мамка му!
- Той се него се нарича себе си Исус и един ден той умирва на две клонки... от дървесина..
- Той умирва един ден и тогава той върви над моята глава да живее с баща ти.
- Той поносвал на него себе си дългите косми и след като умирвал, първия ден се върна да каже „здрасти\" на народите.
-Той добър Исусът.
- Той правя добрите неща и на великден ние да бъдем тъжни, защото някой го накарва да умирва днес.
Част от проблема беше свързан естествено с речниковия ни запас на френски. Обикновени думи като „разпятие\" и „възкресение\" бяха извън обсега ни. Изправени пред предизвикателството да обясним същността на християнството, ние направихме това, което всеки уважаваш себе си човек или група от хора биха направили - заговорихме за храна.\"
„Вероятно най-осгроумният и забавен наблюдател на човешките слабости на нашето време. Творчеството му е едно от онези неща, към което развиваш сериозна зависимост.\" / Таймс
„Истински диамант в света на комедията. Ако можеше наистина да погледнем на собствения си живот от този смешен ъгъл!\" / Дейли Мейл
„Дейвид Седарис е като зарядно устройство за усмивка.\" / Индипендънт
„Болезнено смешно\" / Армисгед Мопин