Той е преведен седем пъти на пет езика - гръцки, румънски, български, арменски и караманлийски. Изследването за първи път оповестява името на автора, загубено при преводите. Това е Алфонс Роайе - писател, пътешественик, либретист и оперен директор. Чрез репертоара на ориентализма и сантиментализма в романа се описва упадъкът на еничарското тяло и унищожението му. Представата за еничарите присъства трайно в българската белетристика и историография до 1878 година. Тя се вгражда в устойчивата формула „кърджалии, еничари, даалии и други врагове народу ни“ и се използва за пропагандиране на идеята за независимост. 

Книгата повежда по ориенталски и ориенталистки сложния, но и примамлив лабиринт на незаслужено отминаван досега свят на съдби на книги, преводи, хора, народи, културни, исторически, идеологически, издателски и дори държавни политики.

- Проф. Кирил Топалов