В желанието си да синтезирам отчасти преживяното, да осветя донякъде неговата истина. С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша.
Неща, идващи ми отвътре – това е книгата.

... 


\"Само при внимателно изградената монолитност
на погледа имаш точен поглед върху езика.

Само постигнатата и култивирана простота,
усетът към детайла и владението на езика правят
произведението значимо.

Само когато въображението се е превърнало в
достоен интерпретатор на истината, сме изцяло
под властта на творбата.

Съдържанието и формата са единен процес.

Само доброто съдържание притежава оригинал-
на форма.

Литературата е път, не цел.\"

...

От книгата \"Гласът на тишината\"