В настоящото издание са включени текстове както на утвърдени литературоведи (проф. Валери Стефанов, проф. Миглена Николчина, проф. Николай Аретов. доц. Огнян Ковачев), така и работи на докторанти, завършващи своите дисертационни трудове. Текстовете отварят различни проблемни полета - критическа онтология (В. Стефанов), интелектуална история (М. Николчина). Особено ценна е статията на Огнян Ковачев „Изграждане на неяснота, неопределеност и несигурност в диаболистичната проза на Владимир Полянов и Георги Райчев\", в която текстовете на тези български автори са разположени в релевантния контекст на световната литература и естетическите теории за възвишеното. Оригинална проблематизация на понятието „диаболизъм\" намираме в интересната по форма (диалог) статия на Дарин Тенев „Моделиране на мрака\".
По-голямата част от статиите в сборника се спират на отделни произведения, свързани с диаболизма. На много задълбочен прочит, на практика за пръв път в българското литературознание, е подложено творчеството на Владимир Полянов - с безспорно приносен характер са статиите на Николай Аретов за драмата „Бро¬йка\", на Венцислав Шолце за романа „Вик\", на Яница Радева за повестта „Детето\" и на Христина Теодосиева за разказа „Ерих Райтерер\".
В замисъла на сборника, а и на предшестващата го конференция, е залегнала интуицията, че диаболизмът не е просто някакъв отрязък архивирана, мъртва литературна история. Диаболизмът живее като интелектуално предизвикателство, като повод за преосмисляне на литературното минало и настояще. Значимостта на диаболизма като теоретично и литературно предизвикателство е защитено в колективния текст „Трите лица на Светослав Минков\", дело на Десислава Узунова, Владимир Полеганов и Александър Христов... Този текст е като микромодел на целия сборник - сплитане на теория и литературна история, на любов към написаното и желание то да бъде продължено, преосмислено, съживено. Сборникът „Гласовете на българския диаболизъм\" демонстрира как вниманието към миналото се съчетава с ангажимента към настоящето. Той е пример за това как литературното наследство продължава да живее в полето на културата - по пътя на четенето, преосмислянето, полагането в нови контексти.
Доц. д-р Бойко Пенчев