Тази епична творба, написано ясно, непретенциозно, но и с горчива ирония, се чете на един дъх. Авторката борави с богат документален материал: дневници, писма, статии и други подобни свидетелства на съвременници. Но ако по-ранните писмени свидетелства са по обясними причини дело най-вече на бели жени, Гейл Колинс дава изключително интересна фактологична и вълнуваща информация за представителките на другите етнокултурни общности (неслучайно изложението й започва с Покахонтас), за да ни представи не само промените в живота на американските жени от края на ХVI до началото на ХХI в., но и по-мащабните преобразования, касаещи цялото американско общество. Пред нас се разкрива галерия от женски образи – богати и бедни, млади и стари, робини и... президентши, домакини и видни спортистки, авиаторки и астронавтки, които невинаги попадат в стандартните исторически изследвания. 
Книгата се запомня и с това, че в нея изобилства не познатата феминистка реторика, а нагледните примери – портрети на най-различни жени, толкова пълнокръвни, сякаш са снети от натура. И които са много по-убедително от постоянно спряганите клишета...