В произведенията и творческите търсения на худож­ника Станислав Памукчиев наблюдаваме множество симво­ли с дълбочина на внушение, носещи заряда на антиномни въпроси. Такива са противопоставянето на черното и бяло­то в монохромността на избора и колоритния подбор. Също така и използването на естествени материали, употребява­ни в бита на първобитните общества, са противопоставени на иновативността на художествената техника. На фокус е сблъсъкът между вида на материала, неговата структура, по­ведение и съдържание в комбинация със съвременно тър­сене и внушение. Огънят, изгарянето, претопяването и пе­пелта, разгледани паралелно като технология и ритуалност, са носители на огромен архетипен заряд. За анализиране на използваната техника се извеждат множеството психологи­чески, исторически и културни основи, които са първопри­чина за нейното прилагане.

Текстът е наситен с търсения, промени, иновации, психо­логически анализи и запълва едно недокоснато пространство от пластове на модерното изкуство и психологията на изкуството. Станислав Памукчиев надгражда творческите опори на съвременното изкуство и доказва, че културните събития е необходимо да носят дълбинната тежест на едно осъзнато изкуство. Основите на човешкото съществуване, неговата връзка със света на невидимото, сакралното, тай­ното и мистичното – натам се спускат посоките в тази книга. Творчеството на Памукчиев неизменно се препли­та, отразява, бори се, превъзмогва и преобразява света на изкуството през епохата, която преминава. Художестве­ността претърпява своите необходими превъплъщения, но истинската промяна настъпва със способността да бъде из­разена душевната трансформация.

Размишленията са насочени към невидимия потенциал в произведенията на Станислав Памукчиев. Срещата на ар­тиста със заряда на идеята, нейното осмисляне, съзрява­не, създаване и експониране в галерийното пространство. Разглежда се произведението като влиятелен образ с лично ниво на съществуване, като внушение, събуждащо дълбоки предбитийни кодове, пренесени през времето чрез унасле­дяване. Книгата крие ключ за разбирането на изкуството като безвремево внушение на актуалност.