Поетът пее за воините, за мъжете, бързоноги и богоравни. Думите му са като копията им, остри и жестоки. Песента му е прослава на гнева. Гласът му заглъхва, когато погледът му се насочва към жертвите на войната. За тях няма слава, няма безсмъртие. Има само болка.

Посред нощ една жена се събужда и открива, че свидният й град е обхванат от пламъци. След десет години на обсада Троя най-накрая е паднала. Съдбата й, както и тази на другите троянки, вече е в ръцете на гърците. Писъци изпълват мрака.

Нейната история е само парченце от мозайката, която създава Натали Хейнс. От троянските жени, чиито съдби сега са в ръцете на гърците, през принцесата на амазонките, която се сражава с Ахил, през Пенелопа, която очаква завръщането на Одисей, до трите богини, чиято вражда започва всичко… Това е разказ за жените, чиито живот, любов и съперничество са завинаги променени от войната.