Един зимен ден на 1941 г., когато дърво и камък се пукат от студ, в кабинета на Андрей Праматаров, началник на от- деление “Б” (контраразузнаване), пристига фелдфебелът ординарец на столичния военен комендант и му подава плик с гриф “Строго секретно”. Праматаров го отваря и прочита бележката. Учудването му е голямо, но не го изкарва от равновесие, защото тренингът му е от години и ежедневието му е изпълнено със стрес, шантаж и изненади.

Помощник-адютантът на столичния военен комендант поручик Димитър Радев му пише, че трябва същия ден в 11 часа да отиде в Гарнизонния затвор за разследване на специален обект.

По вида на поручика шефът на контрашпионажа разбира, че работата е сериозна. Но когато помощник-адютантът започва да го разпитва, да задава въпроси и да се държи служебно, Праматаров едва се овладява да не кипне от възмущение. Само опитът, който има, го спасява да запази привидно спокойствие. Поручикът иска ни повече, ни по-малко полицейският шеф да седне и да напише всичко, което знае за инж. Георги Иванов Вълков, роден на 28 октомври 1897 г. в Търново.