Живеем в арогантен свят, който крещи и непрекъснато ни залива с подробни предписания какво означава да бъдеш жена, какво е успех и кой начин на живот е стойностен.

Една жена на 36, майка, съпруга, професионалист. Една жена, чийто живот е управляван от работния ѝ график и безкрайните ангажименти. Тя се справя с всичко, тя е изпълнителна и отговорна, почти съвършена... но на ръба на силите си. Изтощена, негодуваща, изморена от непрестанното препускане и доказване, един ден тя просто казва: „Стига толкова!“.

Една събота преди три години, докато лежах изтощена и се взирах в тавана на една хотелска стая, си казах: „Не желая повече живота, който сама създадох. Ако на някого му харесва, може да заповяда и да опита. Аз обаче приключих“.

Бях на 36, съпруга, майка на две момчета, сестра, дъщеря, приятел, писател. Обичах живота си, но имах усещането, че влача след себе си малък червен вагон, който е толкова препълнен, че едва успявах да го помръдна. Червеният вагон беше животът ми, а неговата тежест ме смазваше.

Раздавах се безразборно. Здравето ми страдаше. Често боледувах. Спях лошо и недостатъчно. Хранех се на крак, спях с дрехите, благоговеех пред своя списък със задачи като пред олтар и пренебрегвах протеста на тялото и на душата си.

В очите на другите бях издръжлива. И способна. За мен казваха, че съм човек, на когото може да се разчита. Всичко това е много хубаво. Донякъде. Но не е същото като да бъдеш любяща, мила и жизнерадостна. Неща, които аз не бях.

Вярвах, че работата ще ме спаси, ще ме направи щастлива, ще заличи проблемите ми; че решението е да работя до пълна изнемога, защото щастието е награда за положените къртовски усилия. Оказа се, че греша. Наградата беше още повече работа. Повече очаквания. Повече отговорности. 

Изпитвах непоносима болка от прекъсването на връзката със собствената си душа и с най-скъпите на сърцето ми хора. Давах си сметка, че ми липсва точно онова, за което толкова силно жадувах – близост, усещане за смисъл, покой. Бях се превърнала в личност, каквато не исках да бъда.

И тогава нещо в мен достигна своя предел, а после се скъса и умря. Бях готова да преобразя целия си живот.