Бързам да кажа, че текстовете в тази книга не раздават всеобща мъдрост, нито проповядват някакви общочовешки морални норми. Това не са мисли и сентенции а ла Паскал, Монтен, Ларошфуко и на толкова други като тях, които шестват през вековете по земята и небето на света.
Неусетно съм съставил една лична и обществена летопис, като свидетелство за отсечката от времето, в което живеем и за собствената ми чувствителност, с която го възприемам.
Нищо повече.
Служа си най-често с кратки анекдотични и афористични фрази. Не ги намислям предварително и след това да тичам и да търся някой, за да му ги разкажа. Без да бъда скромен ще напомня, че афоризмът е способност на личността да предава мислите си с обобщени, къси, но във всички случаи — интелигентни изречения. Стига да има мисли...