Така спонтанно започва любовната история на едно момиче на двайсет и едно момче на двайсет и пет, чийто идол е литературен герой, въплъщение на индивидуализъм и могъщо его. За да свърши с опустял дом, самотно легло на тротоара и прекършен живот. А между дръзкото начало и печалния край избуяват и линеят надежди, мечти за сватба и голямо морско пътешествие, копнежи за пълно единение и вечност. Задушават ги прикрити истини, опасни тайни, глождещи съмнения, накърнена психика, събудени тежки спомени от детството, отключили тъмни, пагубни реакции.

С реализъм, граничещ със съновидението и абсурда, и с нотки на черен хумор Ида Хегаси Хойер поднася ретроспекция на любов сияйна и мрачна, ликуваща и тъжна, извисена и смазваща, щедра и себична, само не тривиална, любов болна, разядена от изтерзана неяснота и ранено доверие. И когато всичко вече е невъзвратимо, остава жив спомен в кръвта и пръстен в плътта, един монолог от дън душа и едно стаено, безмълвно „извинявай“.