Романът пристрастява като свежото ухание на липовия цвят, държи те здраво като листата на живовляка, тежи, докато не обърнеш и последната ? страница, като орехови листа. Енциклопедия на природата е, но и на човешката душа. А тъмнината в нея е много, неизбродима, неизбежна…

А когато късно вечерта оставите настрана „Към тъмнината“, ще дочуете като главната героиня как билките оживяват. Но за нея залогът ще е на живот и смърт. Защото разпознаеш ли гласа им, пътуването към тъмнината вече е започнало. А връщане в света на хората няма.

„Към тъмнината“ в билки и думи:

„Истински обичащият да събира билки е различен!“
„Как разбират растенията кога да разцъфнат, всяка година по едно и също време. Невероятно е и дори на моите години не го схващам.“
„Накратко казано, лопенът се отваря само пред избрана душа. Макар да го прави всеки ден, не се оставя да бъде наблюдаван. Тайнствен процес, незабележим миг.
„Днес душата ми е пълна с вълшебства и дребната лошотия не може да ми навреди.“
„Когато трябва, мога да съм самовила, която е толкова лека, че не оставя следи.“
„Свети Йоан ме спасява и този път. Само мисълта за него е в състояние да лекува.“
„Кой днес може да се облича в късчета мъгла и да ухае на утринна зора?“
„Колкото повече се потапям в тъмнината, толкова по-спокойна съм.“
„А може би това не е краят, а просто началото…“