”Ако си тръгнал да си търсиш късмета, първо намери себе си.” Една слънчева сутрин през 1997 година Йордан Гълъбинов се качва на раздрънкания небесносин москвич и оставя мъката от последните месеци в родната Добруджа, за да се отправи на северозапад към мистичното село Шишенци. Според местна легенда, в района от векове е скрито несметно богатство, в което той вижда спасение от всичките си житейски несгоди. Но когато пристига в този забравен от бога край, младият мъж открива повече призраци, отколкото хора. Всеки следващ ден и всеки следващ разговор го пренасят сякаш в стара приказка – с прокълнати съкровища, зли поличби и ритуали за изкупление. Границата между суеверия и реалност постепенно се стопява и дали увлечен от легендите, или опиянен от домашната ракия, Йордан се оказва във вихъра на неочаквани събития, които ще го променят завинаги. Още преди да напише „Белези от рая“, Добри Станчов поставя началото на тази новела, в която преплита очарованието на простичкия селски живот с истории, предавани през поколенията и изпъстрени с цветната реч на района край град Кула. Там, след края на света, седнал под сянката на миналото, героят му открива повече от това, на което се е надявал и сега е готов да сподели своята история…