Всяка глава е предшествана от въвеждащ в историята имагинерен епиграф. Ако читателят търси занимателно четиво, което да го откъсне от забързаното ежедневие, едва ли ще го намери в тази книга – това предупреждава и авторът в самото начало. Романът е калейдоскоп от житейски истории и представлява дълбок психологически и социален разрез на съвременното турско общество, залутано между изгубените морални ценности и опитите на съвременни историци да ги припомнят и насаждат. Отделните истории са свързани чрез спомените на разказвача – 20-годишен младеж, – а авторът се намесва само като външен наблюдател, който не може да се въздържи да не коментира или доукраси отделните епизоди. В това отношение романът е иновативен – пред нас уж се разстила една обикновена, съдбовна човешка история, но внезапно се отваря врата и историята поема в друга посока, следва неочакван край или начало… Паралелните реалности и ярките персонажи, както и структурата на сюжета донякъде напомнят за „Приказки от 1001 нощ“ или дори „Декамерон“…