Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика – заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността.

Eрцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария и Чехия и императрица на Свещената Римска империя, Мария Терезия е сред най-забележителните фигури в историята на модерна Европа. Тя е единствената жена, която заема престола на древния род на Хабсбургите, но е сред най-успешните му представители. Чиста историческа случайност я изпраща начело на една от най-влиятелните европейски монархии – във време, в което участието на жените в обществения живот е ограничено от всякакви нормативни уредби и социокултурни нагласи. Възкачва се на трона в критичен за страната момент, но бързо се утвърждава като владетел, демонстрирайки завидни политически умения.

По време на управлението й кралството ускорено се модернизира, а успехите в управлението вървят в хармония с тези в интимен план – тя има дълбока връзка със съпруга си Франц Стефан, ражда му шестнадесет деца, а наследниците й носят короните в шест различни държави.

Личността й играе огромна роля в епохата на Просвещението и оставя дълготраен отпечатък в европейската история.