Back to Top
\r\n \r\n
\r\n\r\n
\r\n\r\n
\r\n\r\n
\r\nПтицата беше черна, а дървото, на което беше кацнала, сякаш щеше да падне всеки момент. То не бе мъртво, беше умъртвено.
– Още не ти е дошло времето. Затова ти пея.
– Ти си камбана, така ли? Съобщаваш, че е време ли? Звън на съдбата?
Птицата запя по-силно. Някой трябваше да й каже, че не пее добре. Крещеше и щракаше с клюна си, сякаш отваря и затваря врати, метални ръждясали порти.
– Оглушаваш ме! Престани! Аз дойдох тук, за да...
Птицата спря и попита:
– За какво дойде? Върховете са за хора, които могат да летят.
Възразих:
– Никой човек не може да лети.
– И никоя птица не може да говори. Нали?
Разтърси тялото си, вирна клюн и полетя.
И аз след нея.
Продукти, които може също
ISBN | 9789543985791 |
---|---|
Автор | Владимир Георгиев |
Издателство | Труд |
Година | 2018 |
Страници | 224 |
Формат | 13x20 |
Напишете вашето мнение