Венеция не бе виждала по-голяма красота от нейната. Наричаха я Златното момиче. Възпяваха я с песни и любовни поеми. Песните разказваха как слънцето изгрява не от изток, а от очите на Сесилия и как на залез се потапя пак в нейните очи, в които проблясваха и звездите. Но вихърът на съдбата грабва венецианската девойка и я запраща в харема на султан Сюлейман, където Кралицата на бляновете се превръща в робиня. В султанския дворец пътят на непокорната наложница Сесилия се пресича с този на единствената дъщеря на Сюлейман Великолепни - красавицата Михримах.

\"Името ти вече ще е Нурбану\" казва ? Михримах. \"Кралицата на божествената светлина...\"
Нурбану омайва с красота и ум сина на Хюрем - шехзаде Селим, събужда жаждата за власт в душата му и проправя пътя му към престола. Тъй като Хюрем подготвя за султан малкия си син Баязид, между свекърва и снаха пламва ожесточена битка...