“Много от филмите, анализирани в книгата повдигат теми, които нямаше да бъдат обсъждани публично, ако не бяха новаторските усилия на поколения аналитици – например темата за инцеста, травмата и войната като насилие, а не като героизъм. В този смисъл киното съществува и благодарение на усилията на аналитиците. На свой ред филмите са моделирали публичния образ на психоаналитиците чрез въвеждането им като персонажи. Както често става, тези двама връстници са направили много за взаимното си развитие и моето вярване е, че нито един от двамата не би бил същия, ако не растеше и не се развиваше под непрекъснатия поглед на другия. Поставянето им един до друг в тази книга е важен принос за осмислянето на това плодотворно влияние.”