За казаното и недоизказаното, но прозрачно за всеки, който умее да надникне зад текста, зад изреченията, съставени от думи и букви. Именно на това ни учи талантът на японския писател Юкио Мишима. Чрез този превод от японски на български език искаме да запознаем нашия читател с непревеждано от оригинал произведение на автора. Това е една от последните му творби, нещо като предсмъртно писмо, оставено на бъдещите поколения.

Вярваме, че тази новела ще докосне онази неизследвана частица на човешкия разум и битие, която в даден момент помага за определянето на самите нас и на нашите ценности, поставяйки границите, които сме или ще сме готови да прекрачим. В контекста може да открием и преоткрием многоликото значение на обикновената дума патриотизъм, зад което се крие една отдаденост, но отдаденост чрезмерна, безпрекословна, безметежна, безкрайна до сетния час на споделеност и себеотричане. Дали е правилно? Дали това е изходът? Дали това е решението? Няма еднозначно мнение, налице е само и единствено отдадеността на идеята, на каузата, на семейството, на идеала, на вярата и верността.

Юкио Мишима е роден през 1925 г. и без време напуска земния си път през 1970 г., в защита на своите идеали и разбирания. Той е писател, драматург, режисьор в театъра и киното, актьор. Творчеството на Мишима включва 40 романа, от които почти половината са екранизирани. Пише множество новели, разкази, есета и разгръща своя талант, преминавайки през много житейски катаклизми. Избухливият му нрав и темперамент винаги го водят непременно и непрестанно да търси себе си, своето вдъхновение и реализация.

Отдаденост или Патриотизъм – както авторът озаглавява произведението, ни разкрива нови измерения на възприятието и мирогледа на всеки отделен човек, в зависимост от неговата същност, образование, интелект, културна идентичност, принадлежност към една или друга общност.
Вяра Николова,

преподавател в катедра „Японистика“ към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“