И трябва да се срамуваме, че сме позволили подвига на каймакчаланци да бъде забравен. Официалната политика и наложеното ”отгоре” мълчание по темата не могат да ни извинят. Трябвало е да има начин, чрез който паметта ни да остане будна … Поне веднъж в годината е можело да си спомняме за страшнатабитка от 1916 г. Тогава Каймакчалан нямаше да бъде почти напълно изтрит от българското съзнание. Дано предците някога да ни простят…“ И още, този път за шепата пръст от върха, „… която да оставя в родния Сливен, както и частица от безсмъртния им дух, с която да бъда повече човек и повече българин…“
Винаги съм си мислел, че Родината не е просто понятие, патетичен вопъл или боен вик, а … живо същество. Да, форма на мета-съзнание, огромен многолик разум, в който времето и пространството не се подчиняват на обичайните физически закони. Тази книга ме кара да бъда още по-силно убеден в това. Защото познанието „Каймакчалан“, сътворено от авторите наистина ни прави повече човеци и повече българи.

Проф. Пламен Павлов