„Пътешествие по Източна Европа“ е художествен пътепис в пет
социалистически държави през 1957 година. Това са ГДР, ПНР, ЧССР, УНР и
СССР. Но нека думата „пътепис“ да не подвежда читателя. Знаем, че Гарсия
Маркес не е способен да не пише художествено. Книгата е пълна с
подробности за началото на социализма в казаните страни 12 години след
края на Втората световна война и за хората в тях, с техните национални
особености и с множество индивидуални случки.

През 1957 г. трима – авторът, неговият приятел и биограф Плинио Апулейо
Мендоса и сестрата на Плинио, Соледад – решават да преминат оттатък
Желязната завеса с един автомобил, купен в Париж, и да видят „как стоят
нещата със социализма“. И виждат.

В книгата има изненада, тъга, покруса, одобрение, хумор и Маркесова
ирония. И много факти.

Нека за момент да оставим изказванията „Социализмът беше прекрасен!“ и
„Социализмът беше ужасен!“ и да прочетем как го е видял Гарсия Маркес.
Трябваше ни карта на Европа, приблизително около 1957 г.,
плюс-минус някоя година. Написахме в интернет, в търсачката: „Европа
карта 1957“. И първото, което излезе, беше една голяма карта на Европа,
точно от 1957 г., на списание „Нашънъл Джеографик“. На някои хора им върви.
Книгата е много червена. Не заради социализма. Червеното е пълноправен и
много хубав цвят. То не е виновно, че комунистите са го взели да ги
преставлява. Комунизмът така и не се състоя (нито някога се е състоял
някъде), но милиони други неща са червени и красиви.