В началото на 80-те години на XX в. става известно, че между М. Хайдегер и Х. Арент - освен отношението учител-ученик, превърнало се по-късно в професионално - е съществувала любовна и приятелска връзка. Документите, които свидетелстват за това, се публикуват за пръв път в тази книга.

Книгата съдържа посмъртно издание на кореспонденция, която помага да се запълнят мозаечните портрети на Арент и на Хайдегер. След всеки документ са дадени данни за произхода и мястото му, след това е описан на места контекстът, като съвсем накратко са допускани коментари относно жизнени и теоретични обстоятелства; спестено е изясняването на отделни понятия и идеи, тъй като това би раздуло безкрайно работата. Разбира се, у читателя трябва да се предполага някаква запознатост с езика на Хайдегер. От друга страна двамата партньори в тази кореспонденция дават достатъчно ясни указания за произведенията, където могат да се видят развити идеите и мислите им. По тази причина накрая се дава списък на публикуваните работи на Хана Арент и Мартин Хайдегер, който може да служи като допълнение към бележките за онези, които биха проявили по-голям интерес.
Нека споменем накрая още веднъж, че както за Мартин Хайдегер, така и за Хана Арент в случаи на \"съмнения\" \"делото\" им е било винаги по-важно от \"живота\". В публикуваните тук документи предимство има тъкмо \"животът\", при което става ясно колко тясно са взаимопреплетени живот и дело. Чувствителният читател сигурно ще възприеме и усети нещо от духа, който витае из делото - или по-точно - делата. Така оставаме с надеждата да се намерят възможно най-много такива читатели, които ще бъдат готови дотолкова да последват главните действащи лица в документираната тук история, че да я четат точно, да търсят и да съдят самостоятелно, за да могат може би да питат наново или просто да се зачетат още веднъж.